Тази история е за една от най-тежките епохи в дългата история на елфите. Това се случи, когато могъщ враг нахлу в земята на елфите с армията си. Целта му бе да пороби всички елфи. Мъка и гняв обзеха елфите. Врагът опустоши красивите им земи, а свободата им бе изложена на риск. Без колебание те отвърнаха на удара. Знаеха, че воюват за съдбата на народа си.

Дъбовото дърво в двора на замъка имаше свежи, зелени листа. Под него седеше малка групичка от елфи. Сред тях беше кралица Виктория. Тя живееше в замъка заедно с рицарите, които бяха положили клетва да защитават земята на елфите от заплахи.
В този ден кралицата бе събрала приятелите си, за да отпразнуват началото на пролетта. На масата пред тях бяха сервирани прясно изпечен хляб, джинджифилови сладки, сушени плодове и пресни яйца.
– Това е най-прекрасното време на годината – каза кралицата. – Сърцето ми се изпълва с радост, когато всичко се раззелени. А тази година имам още една причина да съм радостна. Тревожех се, че децата ми са си отишли завинаги. А ето, че те се върнаха у дома при мене.
Тя се усмихна и погледна към дъщеря си Маргаритка и сина си Калин. Наскоро се бяха завърнали в земята на елфите след опасно пътуване из странна земя.

– И двамата сте пораснали толкова много! – каза Карамфила. Тя беше тяхната дойка, когато бяха малки.
Маргаритка бе почти толкова висока, колкото майка си. По-малкият ѝ брат Калин също бе започнал да расте бързо.
– Чувам, че сте станали доста добри фехтовчици – отбеляза сър Лешник, съпруга на Карамфила. Той бе научил Маргаритка как да се фехтова.
– Маргаритка е шампион – отговори Калин.
Маргаритка се изчерви.
– Калин е прав – каза...