Небето беше синьо, морето беше синьо, а в плажния бар звучаха летни хитове. Ниско окосените и леко пожълтели тревни площи бяха пълни с хора, които се радваха на живота, като на хипарски фестивал през седемдесетте години на миналия век. Беше лято. Беше топло. А в средата на тълпата, гравитираща към плажа, се намираха четирима младежи, от които двама наскоро се бяха чукали. Или трима, в зависимост от това как го изчислявате. Джими дръпна козирката на шапката си.

– Искам да кажа, че и аз искам да се чукам сега. Смятам, че бих могъл да забия Анна, не мислиш ли?

– Ама, да, разбира де. – Еди сви рамене и погледна към кейовете за къпане, където хората се бяха наредили на опашка, за да скочат във водата.

–Но, имам предвид, познаваш ли я?

– Не.

– Тогава откъде познаваш Алис?

Еди сви рамене.

– Намерихме се в един сайт за запознанства. От известно време си говорим.

– Но, чакай... не си я срещал преди.

Еди поклати глава и се съсредоточи върху намирането на празно място, за предпочитане колкото се може по-близо до кейовете. Дървената платформа би била най-добра, но там изглежда нямаше свободно място.

– Ти дори никога не си я срещал. Искам да кажа, как го направи? Уау. Не го разбирам. – Той се обърна и потърси момичетата, които почти ги бяха настигнали.

Той прочисти нервно гърлото си.

– Но ти нямаш нищо против... какво се случи?

Еди му се изсмя.

– Ти си толкова шибано отчаян. Просто казвам, напълно отчаян. Трябва да се присъединиш към някой клуб. Знаеш ли, за хора, които се кефят на това, че други хора се чукат. Ще се впишеш идеално.

– Ти каза, че не се сърдиш!

– Хайде, стига. Не се. Просто се шегувам.

– Но как ще го направим? Имам нужда от това. Искам да кажа, не можеш ли да отидеш някъде с Алис? Може...