УКРАСИЛ СТОЛИЦАТА

Всеки, който го познаваше преди две години, помни как беше съвсем други човек господин Бучински: лек, приятен и весел, винаги в добро разположение на духа, което имаше заразително действие въз другите. Той търсеше тогава обществото, което също го търсеше; интересуваха го всичките новини градски и всичките общи въпроси, и най-добрите мезелици, и политиката, и съдбата на Бисмарка, и даже литературата...

Сега вече господин Бучински е съвсем противното. Той не е оня, който беше... Навел е глава към земята, сè замислен, сè съсредоточен, сè под товара на някоя тайна съкрушителна грижа. Нему ще остане света!... Усмивката бягала от лицето му, радостта не намира почва в сърцето му - тя е там чужденка, - дето се гнезди червеят на някоя вековечна мъка. Ни в общество вече, ни в кафенета, ни в градини няма да се мерне. Овдовели са от господина Бучински разтушните места. Политиката му вдъхва отвращение; сякаш - и всичкият свят! А литературата? Боже мой! Той повръща назад всичките списания и вестници, които, по стар навик, редакциите му правят чест да му изпращат. Не му е до вестници на Бучински.

Какво има тоя бивши приятел на света и на живота? Какъв враждебен демон го отстранява от тях? Защо има вид толкова нещастен?

Оние, които съдят повърхно, казват, че господин Бучински е жертва на някаква ипохондрия.

Други уверяват - тайни домашни беди...

Други - мислят друго.

Други - пък нищо не мислят, защото се не интересуват за господина Бучински.

А работата е съвършено проста.

Господин Бучински има... има... - нека да кажа смело - има нова къща на три ката, или триетажна, както се изразяват учено софиянците.

Нова къща на три ката - ето разрешението на загадката.

И...